Оперативен или финансов лизинг?

Каква е разликата между двата

Лизингът на дългосрочни активи е предпочитан от фирмите като удобна опция за използане на актив вместо закупуването му. Това, което отличава финансовия лизинг от оперативния е, че освен правото на ползване лизингополучателят поема също част от рисковете на собствеността и се възползва от някои ползи. От счетоводна гледна точка финансовият лизинг се признава едновременно като актив и като задължение (за лизингови вноски) в счетоводния баланс, докато оперативният лизинг се третира като оперативен разход в отчета на приходите и разходите и не влияе на баланса.

В случаите, когато един договор се определи като договор за финансов лизинг, сегашната стойност на разходите се третира като пасив, а лихвата се отчита в тази сума и се показва като част от отчета за приходите и разходите. В практиката промяната на оперативен лизинг на финансов, може да увеличи пасивите в баланса значително, особено за фирмите в сектори, които имат значителна бройка оперативни лизингови договори.

Важно е да се уточни, че лизингодателят може да претендира за данъчни облекчения на наетия актив само ако е организиран под формата на оперативен лизинг. Когато даден договор се класифицира като оперативен лизинг, разходите се третират като оперативни разходи и оперативният лизинг не се появява като част от капитала на фирмата.

Добре е да имате предвид, че разходите по финансовият лизинг се отчитат във финансовите отчети, но за разлика от оперативния лизинг, плащанията по финансовия се изчисляват с помощта на стойността на дълга по време на стартирането на ангажимента за финансов лизинг и не се коригира при промяната в пазарните цени.