Лизингът на дългосрочни активи е предпочитан от фирмите като удобна опция за използане на актив вместо закупуването му. Основната разлика между финансовия и оперативния лизинг е, че при финансовия лизинг лизингополучателят, освен правото на ползване, поема и част от рисковете, свързани със собствеността, както и някои от ползите от нея. От счетоводна гледна точка финансовият лизинг се отразява като актив и задължение в баланса на фирмата (лизингови вноски), докато оперативният лизинг се третира като текущ оперативен разход и не влияе върху баланса.
При договор за финансов лизинг сегашната стойност на лизинговите разходи се отчита като пасив, като в нея се включва и лихвата. Това означава, че при смяна на договор от оперативен към финансов лизинг, пасивите в баланса на фирмата могат значително да нараснат, особено ако фирмата има множество оперативни лизингови договори.
Важно е да се уточни, че лизингодателят може да претендира за данъчни облекчения на наетия актив само ако е организиран под формата на оперативен лизинг. Когато даден договор се класифицира като оперативен лизинг, разходите се третират като оперативни и не се отразяват като част от капитала на компанията.
Добре е да имате предвид, че разходите по финансовия лизинг се отразяват във финансовите отчети, но за разлика от оперативния лизинг, плащанията по финансовия се изчисляват въз основа на стойността на дълга в началото на договора и не се променят при колебания в пазарните цени.